Първите глави на романа разясняват различните неща - физически, емоционални, психически -, които войниците носят с тях по време на пътуванията си във Виетнам. Те носят оръжия, запаси, спомени, надежди, сънища, съжаления и вина. За да се накарат учениците да се свържат с тази идея по-нататък, да ги завършат и да използват създателя на Storyboard, за да илюстрират идеите си.
Държах една кукла, която баба ми ми даде, когато бях на шест. Тя мина миналата година и ми липсва много. Носех тази кукла с мен навсякъде: на почивка, в болницата, когато трябваше да отнемам апендикса ми, и на погребението на Нана.
Първото нещо, от което се нуждая, за да премина през учебния ден, е телефонът ми. Използвам го за часовника си, защото е цифров и по-лесен за четене на времето бързо. Аз също го използвам, за да поддържам връзка с моите приятели през деня и родителите си. Обичам да правя снимки и на приятелите си по време на обяд.
Второто нещо, от което се нуждая, за да премина през учебния ден, е моята раница. Вече нямам толкова учебници, откакто сме преминали учебници онлайн, но все още имам папки, хартии, химикалки, моливи и понякога книги с мека кошница, които да се носят наоколо. Без раницата ми ще бъда толкова дезорганизирана и ще оставям неща по цялото училище.
Една памет, която е много важна за мен, е когато бях на 8 години, най-добрата ми приятелка Хана се премести в съседната къща. Тя дойде в двора ми и поздрави, и веднага разбрах, че ще се разбираме. Харесва ми да си спомня това, защото ме прави щастлива и си спомням момента силно.
Друга памет, която ми се струва, е, че разруших новата рокля на майка ми, която тя току-що купи за топката на полицая на баща ми. Обвинявах го на моя малък брат, който беше двама и знаех, че няма да пострада. Все още се чувствам виновен за това, защото вместо това трябваше да кажа истината.
(Тези инструкции са напълно адаптивни. След като щракнете върху „Копиране на дейност“, актуализирайте инструкциите в раздела „Редактиране“ на заданието.)
Учебни инструкции