Какво е Напояване?

Напояването е нововъведение, което доведе до това човечеството да може редовно да култивира култури, храни и добитък и по този начин да стане цивилизовано. Напояването осигури стабилно снабдяване с храна както за хората, така и за добитъка и даде възможност на хората да обитават части от земята, които естествено не растат с основни ресурси.

Развитие на напояването

Напояването започва в приблизително 6000 г. пр.н.е. както в Египет, така и в Месопотамия. Тези древни общества пренасочили наводненията между реките Нил и Тигър / Ефрат между юли и декември, а след това водата щеше да се отцеди обратно в реките. Първият голям проект за напояване се е случил около 3100 г. пр.н.е. в Египет и включва изграждането на язовири и канали за отклоняване на наводните води от Нил в изкуствено създадено езеро, наречено "Морис". Подобни канални системи също съществуват в пред-Колумбия Америка, Сирия, Китай и Индия.

Крал Хамураби е първият, който установи водни норми, включително разпределението на водата въз основа на акра, отглеждан в земеделски земи, и отговорностите на земеделските стопани да поддържат канали върху собствеността си. Shadoof / shaduf, голям полюс, балансиран на траверса с въже и кофа, вързани на единия край и противотежест от другата страна, е изобретен около 1700 г. пр. Хр. Това устройство работи, като издърпва въжето, за да спусне кофата във водоизточник, след това да повдигне кофата и да го завърти около полюсите във водни полета или да премести водата в друг източник. Тя позволяваше напояване, когато нямаше наводнения и по-висока земя, която трябваше да се обработва.

Около 700 пр.н.е. е разработено египетското водно колело. Използвайки подобна технология с днешните водни колела, това устройство изпразва вода в аквадукти или корита. Това създание е първото подемно устройство, което не се управлява от хора. Не след дълго канатът се превърна в първата техника за използване на подпочвените води чрез изграждане на вертикален кладенец в наклонена земя. Тунелите се изкопали хоризонтално през добре отворената вода, за да пътуват с гравитация. Персийското водно колело, наричано още сакия, е първата известна употреба на това, което сега познаваме като помпа. Това колело е захранвано от волове. Около 250 пр.н.е. един гръцки учен измислил барабана, който представляваше винт в празна тръба, която се въртеше, за да загрее вода. Вятърните мелници са разработени през 500 г. сл. Хр., А доказателства за тяхното използване съществуват в Персия (днешен Иран).

Навсякъде по света, напояването изглежда започва с канали и резервоари, макар че техниките на много култури варират. Синхалите на Шри Ланка са наречени "майстори на напояване" и са първите, които строят изкуствени водоеми. Китайците използваха различни методи, включително верижни помпи, задвижвани с педали, хидравлични водни колела или механични колела, движени от волове. Корейски инженер е измислил първия дъждомер през 1441 г., което позволява на земеделските производители да използват по-добре информацията от проучването си. В Аризона, Съединените щати, каналите се използват за захранване на култури още през 1200 г. пр.н.е. Съвременната технология за напояване вероятно е възникнала в мормонското селище на Големия солен езерен басейн в Юта около 1847 г.

Днес се използват няколко типа напоителни системи, като напояване на повърхността, капково напояване, пръскане, напояване и др. Земеделските производители избират най-подходящия за района, културите и наличните ресурси метод. Напояването променя човешките модели, като позволява на хората да имат постоянен източник на храна, който може да бъде култивиран в масов мащаб. Освен това е позволило на цивилизациите да оцелеят и дори да процъфтяват в тежки условия и да живеят постоянно в тези райони. Но тя също така се отрази негативно върху обществото. Контролът върху водите и обработваемата земя е монополизиран от елитите и, разбира се, възникват технически предизвикателства поради разпространението, замърсяването и сушата. Развитието на напояването допринесе за създаването на "цивилизования" свят и за развитието на инженерството, особено на хидравликата.


Примери за ефектите от напояването